Стенните облицовки и подови настилки с плочи, най-често керамични, неотменно присъстват във всяко жилище, вила, обществена или с производствено предназначение сграда. Съчетанието между изключително голямото разнообразие на форми, големини, цвят и дизайн като цяло, от една страна, и много добрите експлоатационни свойства, от друга, ги прави не предпочитан, а задължителен елемент при всяко ново строителство или ремонт. Облицовките с плочи са класическото и най-подходящо средство за защита на стените и пода в помещения с висока влажност, когато се мокрят обилно от водни пръски или по тях се стича вода, както се случва в баните. Отново с цел защита на строителната конструкция срещу проникване на атмосферната влага от дъждове и топящ се сняг, те се използват за настилане на откритите балкони и тераси. За басейните да не говорим, защото именно облицовката с плочи е първата преграда пред натиска на водата да намери пролуки и да се просмуче през строителната конструкция.

По принцип облицовъчните плочи са водонепропускливи, като това в най-висока степен се отнася за плочите с повърхностна глазура, но също така и за гранитогреса, чиято структура е еднаква по цялата дебелина. Отличните водозащитни качества на плочите обаче пораждат лъжливата представа, че изпълнената с тях облицовка е също така водонепроницаема и едва ли не во веки веков сигурно ще защитава срещу проникване на влага. Тази доста наивна представа е формирана още във времето отпреди две десетилетия, когато плочките се лепяха с циментов разтвор и фугираха с разтвор на бял цимент. Тогава други материали нямаше и само можеше да се надяваме облицовката да не протече. За щастие времената коренно се промениха, на нашия пазар вече присъстват водещите европейски производители на материали за строителство и ремонти, а на всеки майстор, професионален или домашен, и през ум не му минава мисълта да замени лепилото за плочи с нещо друго. Въпреки това обаче все още се забелязва надценяване на водонепропускливостта на облицовката и се подценява необходимостта по-напред да се направи сигурна хидроизолация.

Преди да се пристъпи към залепване на плочките, стените и подът трябва да бъдат хидроизолирани. Това с най-голяма сила важи за участъците, които се обливат от пръски или направо от течаща вода в банята, както и при други мокри помещения. Хидроизолацията не е излишна и под облицовката над кухненската мивка и готварската печка, защото тук в допълнение на водните пръски се отделя голямо количество водни пари, които лесно проникват и през най-малките микропукнатини и капиляри. За откритите тераси и балкони необходимостта от хидроизолация изобщо не подлежи на обсъждане. В редица случаи тя е задължителна и под облицовки с плочки на помещения под нивото на терена, както и при цокъла на сградата.

След като самите плочи са водоплътни, очевидно е, че слабото място на облицовката са фугите между тях. Материалите, с които се изработват имат висока остатъчна еластичност и поради термични и други движения на основата може да се образуват микропукнатини, които макар и незабележими за човешкото око, ще бъдат със сигурност открити от водните пари и влагата. Поради по-високото парциално налягане на парите в помещението и по капилярен път те няма да пропуснат възможността да се просмучат и да проникнат под облицовката. Случи ли се веднъж такъв пробив, процесът няма спиране и овлажняването на стената под облицовката само ще се задълбочава с времето.

Негативните резултати от това може да са няколко. Влагата може да проникне през стената (която по правило е с дебелина половин керамична тухла – 12 cm, или още по-зле – от блокчета газобетон), да овлажни и съответно да причини мухлясване и отлепване на тапетите в съседната стая. При това със задължителното в случая изронване на варо-пясъчната мазилка, с появата на мирис на мухъл и гнило. Откъм страната на мокрото помещение пък проникналата под плочите влага може да предизвика тяхното повдигане и отлепване

Още по-негативни са последиците при настилките върху открити тераси и балкони. Те са подложени на значителни температурни разлики в рамките на денонощието и през различните годишни сезони, които предизвикват циклично разширяване и свиване на облицовката. С това вероятността от отваряне на фуги и проникване на влага под плочките се превръща в реалност. Процесът много бързо се развива през месеците с отрицателни външни температури, защото проникналата влага замръзва, а разширяващият обема си лед оказва натиск, на който не само облицовката, но и останалите елементи на строителната конструкция не може да устоят.

Ето защо дори и когато се работи с най-качествените съвременни материали, а именно така и трябва да се постъпва, защото икономиите в случая са повече от неуместни, правилно изпълнената хидроизолация на първо време може да се окаже до известна степен и презастраховка. Но облицовката с плочи се прави за години напред и за разлика от тапетите не се подменя през година-две.

Затова е необходимо под облицовката с плочи предварително да се постави хидроизолация.

В зависимост от условията, при които се експлоатира облицовката с плочи, може да се обособят три групи, като тук става дума предимно за жилищни и вилни сгради:

1. Облицовки, подложени на краткотрайни водни пръски по стените и повишена влажност на въздуха, което е характерно за банята в едно жилище.
2. Облицовки, върху които през продължителни периоди от време се излива течаща вода, която се оттича свободно, без да се задържа. В жилището такова място са стените, ограждащи ъглова душ-кабина, а иначе този режим на експлоатация е по-характерен за обществените бани и санитарни помещения.
3. Настилки върху разположени на открито тераси и балкони.

Източник: Направи си сам, бр.9-10, 2009 г.